“Не пипай това!”

Чудили ли сте се защо в определени периоди децата сякаш искат да докоснат всичко, което виждат? Всъщност това е начин да подобрят уменията си, и то не само фините движения на пръстите, а и езиковите си способности – между двете има връзка, открита преди столетие от Мария Монтесори и потвърдена от съвременните учени. Оказва се, че колкото по-сръчно е детето, толкова по-добра
е речта му (на научен език – има корелация между тези способности).

Говоренето всъщност е поредица от бързи движения на различни
анатомични части: мускули, свързани с дишането, език, устни, ларинкс,
координирани помежду си. Последователността и осъществяването на контрол върху
тези движения са аналогични на последователността и контрола върху движенията
на пръстите на ръцете. Изследване от 2000-та година дори открива, че части от
мозъка се активизират както от речева дейност, така и при упражняване на фината
моторика, т.е. отговарят и за двете умения.

Още едно наблюдение свързва езиковата функция и
движението на тялото и ръцете. От най-ранна възраст тялото се развива и променя
спрямо заобикалящата го среда, адаптира се според новата информация, която
постъпва както от външния свят, така и от вътрешното усещане за собствените потребности:
например когато бебето усети глад, започва да плаче, майката идва да го
нахрани; скоро сигналът за глад еволюира в протягане на ръце към гърда или шише.
В този смисъл моторното развитие е
свързано с постоянна адаптация и когнитивна оценка на случващото се.
По-късно на базата на това когнитивно развитие възниква и речта (определяна
като едно от основните когнитивни умения). Учени откриват, че фината моторика,
наред с вниманието и общата култура, са по-добри предиктори за развитието на
езикови и математически умения, отколкото самите езикови и математически умения
в ранна възраст.

Тези открития водят след себе си нов поглед върху
упражненията за развитие на речта, прилагани от логопеди и педагози. Езиковата терапия вече включва и
усвояването на разнообразни движения: жестове като част от детски песнички,
рисуване с ръце, игра с вода или пясък, боравене с малки предмети и др.

Интересни са и разсъжденията на Мария Монтесори  относно
връзката между езика, интелигентността и фината моторика – преди 100 години тя
интуитивно, наблюдавайки заниманията на децата, стига до идеи, потвърдени от
съвременната наука.

За разлика от повечето бозайници, пише тя, които
използват и двете двойки крайници за придвижване, при човека краката и ръцете
се развиват по различен начин. И докато ходенето е биологично и анатомично
обусловено и се развива (почти) еднакво при всеки, то движенията на ръцете са
индивидуално обусловени – почерк, умения в различни области, степен на
сръчност. Ето защо „развитието на
движенията на ръцете по всяка вероятност има общо с психиката. И дори може
да се каже, не само с психиката на индивида, но и с тази на обществото.
Виждаме, че развитието на ръката е свързано с развитието на интелигентността на
човечеството и, ако се обърнем към историята – с развитието на цивилизацията.“
Монтесори дава за пример времето на Ренесанса – епоха на интелектуално
просвещение, завещала ни освен това и изящни произведения на изкуството. 


Така
тя стига до извода, че децата имат нужда
да боравят свободно с ръцете си, за да развият в пълна степен когнитивния
си потенциал. „Трябва да се научим да не помагаме на децата си [с неща, с които могат да се справят и сами], въпреки че често се поддаваме на желанието да помогнем.
Когато видя дете на 3 години да бъде носено, винаги си мисля как това пречи
повече, отколкото помага. Позволете на децата си да вървят, ако искат; и да
манипулират с предмети от света на възрастните, ако това е желанието им.“
Разбира се, тук става въпрос за безопасни и подходящо подбрани предмети, и ако
детето заяви, че има нужда от помощ, възрастният може (и е добре) да се намеси.

Наистина, понякога е много по-лесно и ефективно родителят
да помогне с обуването на чорапите, събирането на играчките, почистването на
разлята вода и е толкова изкушаващо – „Как да не хвана тази обувка да не мърда,
за да влезе петичката, като гледам как детето се мъчи!“ Но не – по-добре се
въоръжете с търпение и изчакайте минута – две – пет, докато детето се справи
само – все пак тези пръстчета имат доста
да заякват, не го лишавайте от възможността да ги упражни. Същият принцип
се отнася и за събирането на дребни предмети от земята (камъчета, винтчета,
зрънца), желанието да се вадят чинии, прибори, дрехи от шкафове и гардероби и
други дейности, при които детските ръце искат да пипнат всичко – ако дейността е безопасна за детето и
за предметите (и е в подходящ момент от ежедневието ви – не преди важно
излизане или преди да имате гости, например) – преглътнете репликата “Не пипай това!” и го оставете да упражнява фината си моторика.


Очаквайте скоро “Десет дейности, които развиват фината моторика у дома”; или заповядайте в “Цветна градина Монтесори”, където ще ви покажем и разкажем как. 🙂

Източници:
Montessori,
M. (2008). The Montessori Reader: The
Montessori Method, The Absorbent Mind, Dr. Montessori’s Own Handbook.
Radford: Wilder Publications, LLC.
http://www.scilearn.com/blog/early-fine-motor-skills-cognitive-skills
http://www.mpi.nl/q-a/questions-and-answers/what-is-the-connection-between-movement-and-language

Снимки:
http://sproutsdevelopment.com/resources/fine-motor-skills/
http://www.rd.com/advice/parenting/fine-motor-skills/