Всеки знае, че няма две еднакви деца, дори и да са от едни родители. Скоро си припомних характеристиките, които обуслявят даден темперамент и се замислих за всяко едно от познатите ми деца.
По отношение на дадена характеристика можем условно да кажем дали детето е “трудно”, “средно” или “лесно”. Има значение и нашия собствен темперамент, защото ако той е напълно различен от този на детето, тогава не се получава добра хармония и разбиране.
* Степен на активност – Колко спонтанна активност показва детето? Ако детето е “трудно” според тази характеристика, то постоянно има нужда да се движи, рядко седи на едно място и не харесва да бъде ограничавано движението му.
* Качество на настроението – Някои хора са усмихнати и изглеждат в повечето време доволни от живота, а други са сериозни и раздразнителни.
* Подход или отстъпление – Как детето реагира на нови преживявания? Дали с удоволствие подхожда към нови неща (храни, места, хора), или се отдръпва и се вкопчва в мама. “Трудното” дете според тази характеристика отказва да участва в нови ситуации.
* Ритмичност – Колко редовно е храненето, спането и ходенето до тоалетна на детето? Дете с “трудна” такава черта може да огладнее или да се умори в непредвидимо време и определените часове за хранене и почивка могат да станат източник на конфликт.
* Адаптивност – Как се адаптира детето при преход или промяна? Дете с “трудна” такава характеристика е тревожно и оказва съпротива при промени в рутината, дейностите, храните, дрехите. Такива деца са непреклонни и много особени.
* Праг на сетивност – Как детето реагира на стимули като шум, светлина, миризми, вкусове, болка, допир, мокри пелени? Дали сетивата му се претоварват лесно? Такива деца могат да се разстроят от силен шум, светлина и т.н. Или пък са много чувствителни към допир или болка. (Съществува и т.нар. сенсорна дисфункция, когато децата са супер чувствителни към нещо или пък обратно, не получават достатъчно усещане, което е извън рамките на нормалното).
* Интензивност на реакцията – Колко силно (шумно) детето изразява чувствата си на радост, недоволство и т.н. Дете с “трудна” такава черта е шумно и изразява бурно всичките си емоции.
* Разсеяност – Колко лесно е детето да се разсее? Например когато плаче, може ли да бъде привлечено вниманието му. Някои деца трудно се концентрират, не чуват инструкциите или лесно ги забравят.
* Упоритост – Колко дълго детето може да се концентрира над една дейност? Когато му е интересно, може ли да остане задълго концентрирано върху една работа? Когато е сърдито, колко упорито преследва целите си? Някои много упорити деца могат да продължат доста дълго да плачат и да се тръшкат. От моя гледна точка обаче, не е лоша черта детето да има добра концентрация и да преследва целите си.
Деца с една или повече такива “трудни” черти, могат да се окажат предизвикателство. На възрастния остава да се замисли за неговия собствен темперамент по тези показатели и да определи има ли такива, при които се разминават и това довежда до сблъсъци на характерите и да се опита да прояви повече разбиране.
