Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж: ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: – Дай жълто на мене! –
а жълтият бук му отвръща: – Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен!
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! – езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!…
Валери Петров
