Напоследък малко ме притеснява фактa, че в повечето случай синът ми би избрал да яде нещо сладко и/или тестено. Наблюдавам и децата, с които работя, с какво и как се хранят и си припомних една статия, която вече не се намира он-лайн, но тъй като ме впечатли тогава, съм си отбелязала по-важните неща.
Става въпрос за това, дали храненето на децата се отразява също и на държанието им, а и на способността да се концентрират и учат.
Авторът на статията, разказва как някои от децата в неговия клас често имат неприсъщо поведение. Обичайно спокойно дете започва изведнъж да се държи агресивно, раздразнително или пък да плаче без причина. Дали децата са си просто избухливи и не могат да контролират емоциите си или пък има значение и това, с което се хранят.
Авторът е направил дълбоко проучване в интернет, консултирал се с различни специалисти по хранене и в 80% от проучванията относно храненето, се прави връзка с развитието на мозъка, визуалната острота и способността за запомняне и научаване.
Наред със сложните термини и обяснения за обмяната на веществата, авторът попада на изразите “brain fog” (мозъчна мъгла) и “carbohydrate addiction” (въглехидратен глад).
По нататък се цитира книгата на Ellen Satter, експерт по детско хранене – Child of Mine, Feeding with Love and Good Sense, в която се говори за балансираното хранене и времето на засищане след ядене на храни състоящи се от въглехидрати, нишесте, белтъчини, мазнини или четирите заедно. Чрез серия от графики се показва колко бързо след хранене с определена храна детето се чувства заситено и колко време след това отново е гладно, което се отразява и на поведението му. Разбира се отразяват се и физически и емоционални фактори, които могат да направят тези проучвания субективни.
Хранене само със захар съдържаща храна – Удовлетворението идва доста бързо, защото такива храни почти не изискват храносмилане и захарта навлиза в кръвообращението незабавно. Предизвикват повишение на кръвната захар. Според графиката удовлетворението от такава храна много скоро пада рязко, така както се е покачило. Т.е. дете, което е закусило или обядвало с такава храна, много скоро отново е гладно и това вероятно си проличава по поведението му. Например едно от децата, които наблюдава авторът, обядва с плодово мляко, банан и плодов сок. Още по време да хранене детето започва да потропва с крачета, да се върти на мястото си, да посяга към кутията с храна на съседа си…накрая на обяда било толкова разконцентрирано, че не успява да си прибере кутията за обяд. Това се нарича висок гликемичен отговор. Кръвната захар се покачва рязко и дава приток на енергия. В продължение на проучването става ясно, че необходимостта от захар съдържащи храни за малко дете трябва да е 10% от общия прием на калории за ден. Ако това са 900кал/ден, това дете е поело седмичната си дажба от прости въглехидрати.
Хранене с прости и сложни въглехидрати (нишесте, брашно и т.н.) – Тук времето за усвояване е малко по-дълго, защото се налага и храносмилане за да се усвоят сложните въглехидрати. Времето е два пъти повече, но може да се намали при активно движение…кое дете не го прави?
Хранене с въглехидрати и белтъчини – Добавянето на белтъчини към менюто забавя времето за огладняване 3 пъти спрямо това след ядене на само захарни храни. Протеините трябва първо да се разградят до амино киселини преди да могат да бъдат усвоени от кръвообращението.
Хранене с въглехидрати, белтъчини и мазнини – Добавянето на мазнини към менюто съществено забавя времето за усвояване на храната. Мазнините забавят изпразването на стомаха. Според графиката времето за засищане е 6 пъти по дълго в сравнение с това след консумация на само захар съдържащи храни.
Така че според Ellen Satter мазнините са много важни за детското здраве и не трябва да бъдат ограничавани.
В книгата на Мария Монтесори – Методът Монтесори има цяла глава отнасяща се до храненето на децата и там се посочват трите основни съставки на храната – въглехидрати, белтъчини и мазнини. Тя посочва и примерни ястия, с които трябва да се хранят децата, например супа с кюфтета, бъркани яйца и др., при което не само че не се премахва мазнина от бульона, а дори и се добавя масло. (спомням си, че се казва “за бедните, които не могат да си позволят масло – зехтин” :). Да се избягва, разбира се, употребата на маргарин и други заместители на маслото.
Има доклад за мазнините в човешкото хранене (Fats and oils in human nutrition), изготвен от експерти на световната здравна организация, в който се казва, че както количеството, така и качеството на мазнините в детската диета оказва влияние върху растежа и развитието на детския мозък. Те обръщат внимание на периода на отбиване, когато трябва да се внимава да не се получи рязко спадане в приема на мазнини. Препоръчват използването на растително олио в храната при захранването на бебетата и малките деца, за да се компенсира това рязко спадане в приема. От голяма важност за яснотата на зрение при бебетата и малките деца е приемането на мастни киселини и трябва да се поемат омега-3 и омега-6 мастни киселини в количества близки до съдържащите се в майчиното мляко.
Недостига на такива мастни киселини в ранна възраст може да доведе до различни поведенчески и умствени затруднения в по-късна възраст, като недобра координация на движенията, затруднения в концентрацията, забавяне в говорното развитие и др.
Знаех тези неща и въпреки това мисля, че трябва да направя още, за да се постигне балансираното хранене за деня. Все пак трябва да опитаме да създадем правилни хранителни навици на децата докато е времето на изграждането на вкусовите им предпочитания.
