Настоящата ситуация на световна пандемия и изискването да сведем до минимум излизането от дома обикновено е предизвикателство за семействата с деца. Идеите, изложени по-долу, може да ви бъдат полезни в посока на подобряване на ежедневието ви.
Бъдете открити с децата си.
Обяснете им ситуацията така, че да я разберат. Изберете момент, в който вие и детето сте спокойни, и започнете разговор, например: „Сигурно забелязваш, че от няколко дни си стоим повече у дома, че аз и татко ти не ходим в офиса на работа. Това е така, защото в последните дни много хора се разболяват с кашлица и температура и за да не се разболеят повече хора, всички си стоят вкъщи – всички деца, ученици, родители, учители. И това ще продължи още дни, докато намалеят болните.“ Попитайте детето си дали разбира, дали има въпроси: „Искаш ли да ме попиташ нещо за това?“
Назовете собствените и на детето си емоции.
След като сте обяснили каква е ситуацията, обсъдете с детето така, че да ви разбере, как вие се чувствате и как предполагате, че то се чувства (или, ако може да отговори, го попитайте). Тази част от разговора може да изглежда така:
– Какво мислиш за това, че ще сме си у дома толкова време?
– Ами… нищо.
– Знаеш ли, аз си мисля, че ще ми е малко скучно и че ми липсва да виждам приятелите си.
– Да, и на мен ми липсват децата от градината.
– И много ми се излиза на разходка, а пък не може, за да не се заразим.
– Да, и на мен ми се излиза. Скучно ми е вкъщи.
– И сигурно ставаш в лошо настроение, когато ти е скучно и когато ти липсват приятелите ти?
– Да, така е.
– Например спомням си, че вчера бутна чашата с вода, защото беше ядосана, беше в лошо настроение. И аз също бях в лошо настроение, защото искам да се разходя навън и защото искам да видя приятелите си, и ти се скарах. Извинявай, че ти викнах.
– Извинявай, че бутнах чашата.
Това е примерен диалог, който показва как чрез назоваване на чувствата и предположения за причините зад тези чувства детето придобива повече осъзнатост за това какво преживява и какво е поведението му.
Създайте заедно план за деня (в който включвате лично време за вас).
След като сте изяснили каква е ситуацията и как тя влияе на вас и на детето, можете да обсъдите заедно какво да правите през оставащите дни у дома, така че да се чувствате по-комфортно в тях. Изразете нуждите си пред детето:
– Сега, когато сме по цял ден заедно, понякога се уморявам да си говорим и да си играем. Иска ми се да се уговорим за време, в което да си почивам/ да приготвя вечеря/ да проверя съобщенията на телефона ми. А през това време ти да си играеш сам/а.
Помислете кой момент от деня е подходящ за това време за вас – може би след като детето закуси? Може би след следобедния сън? Помислете как обикновено минава деня ви и в кой момент е най-вероятно детето да играе без вас. Разкажете на детето как си представяте да мине това време (като дължината на периода зависи от възможностите на детето да е само). Можете да изберете заедно сигнал за начало и край на времето за самостоятелна игра – например звънче или конкретна песен. Помислете и обсъдете от какво друго имате нужда вие и от какво има нужда детето, така че дните у дома да минат по добър начин. Вашите нужди може би включват, но не се изчерпват с, лично време, достатъчно (доколкото е възможно) сън, тишина по време на работни срещи, да се нахраните спокойно, да сготвите нещо вкусно за самите вас. Нуждите на детето може би включват съвместна игра, прегръдки, динамична игра (например подскачане, боричкане, тичане, доколкото е възможно), развиващи дейности според нивото на детето (например учене на букви). Допълнителна идея: направете график на деня с изображения с подръчни средства: например малки рисунки или принтирани изображения, закачени на коркова дъска, рисунки на бяла дъска, съединени с тиксо листа А4 с апликации или илюстрации на основните дейности за деня. За по-големите деца може да включите и часове.
Знайте, че няма да се получи веднага.
По-вероятно е тези подходи да не проработят от първия път, а дори и в първите дни или седмици. Това е нормално – детето има изградени навици, които се опитвате да промените – естествено е то да търси познатата рутина и да се противопоставя на различията, дори да се е съгласило с тях. Отнесете се със съчувствие, но и с известна твърдост:
„Знам, че искаш да дойда веднага да играем/ че искаш сега да излезеш на терасата/ че искаш да гледаш филмче, но се уговорихме да направим това след един час. Хайде да помислим какво можеш да правиш, за да мине времето по-бързо?“
Съвсем възможно е детето да се ядоса и да изпадне гневен изблик. Не забравяйте, че това е нормално, и отново, проявете съчувствие, но твърдост:
„Миличък/ка, виждам че си много ядосан/а. Разбирам те, и аз бих се ядосала на твое място. Сигурно ти е мъчно, че не може сега.“
Позволете на детето да изрази гнева си, стига да не застрашава здравето си или целостта на предмети – приемливо е да тропа, да вика, да се търкаля по земята, да хвърля възглавници или дрехи. Гневът е емоция, която е трудна за управление и за възрастни – останете със спокойствие и съчувствие към детето. В същото време не е нужно да удовлетворявате желанието му, особено ако преди това сте обсъдили, че ще действате по този начин. Не се страхувайте от гневните изблици – в тези моменти детето има нужда от вашето приемане и разбиране повече отколкото да получи това, което иска. Наблюдавайте реацията на този баща по време на гневен изблик на сина му и постепенното успокояване на детето. Първите ви опити за промени в ежедневния режим ще изискват усилие повече, отколкото да се върнете на старите навици – и то вероятно дни наред. Но тези усилия си струват – с времето детето ще е гневно все по-малко време и в крайна сметка ще свикне с промяната, която искате да въведете. Не сте сами: много родители и деца изпитват трудност да се адаптират към съвсем новата структура на ежедневието. Промяната сама по себе си напряга възрастните, а ако се включи и напрежението на децата от липса на стандартната рутина, на разходки навън и дискомфорта на родителите, който те усещат, ситуацията се усложнява допълнително. Но различни предизвикателства са част от житейската история на всеки, и хората имаме удивителната способност бързо да се адаптираме към променящите се изисквания на външния свят. Пожелавам ви скоро да откриете моменти на спокойствие и удоволствие в новата ви стандартна рутина. Ако искате да разберете повече за това как да реагирате при гневни изблици на децата, може би ще ви е полезна статията “Когато детето се тръшка…” Ако имате нужда от консултация за това как да приложите тези стратегии конкретно с вашето дете, свържете се с мен. Виолета
