Историите, книгите и стихчетата, наред с детските песнички, спомагат за обогатяването на речника на детето, както и за ориентацията му в заобикалящата среда.
- Историите трябва да са истински, с факти и всеки път да ги разказваме малко различно, за да не ги научава детето наизуст. Например може да разказвате истории от вашето детство.
- Стихотворения. Когато четем стихове, не трябва да поглеждаме детето, да добавяме усмивки, смях и паузи. Така става ясно, че говори авторът, а не ние. Накрая попитайте детето дали иска да чуе стихотворението отново. След време ще можете да рецитирате стиховете наизуст, а също и детето. Не рецитирайте заедно.
 |
| “Весела чета с боси крачета” – Зоя Василева |
 |
| “Шапка на жабка” – Кръстьо Станишев |
- Книги. Четенето на глас е важно, защото:
– Книгите ще запознаят децата с нови преживявания, към които те могат да имат отношение;
– Освен че обогатява речниковия им запас, слушането на речта им дава основа за разбиране красотата на езика;
– Слушането помага на децата да си представят нещата, чувайки думи. Така се подпомага развитието на абстрактното мислене;
– Дава възможност за обсъждане и анализиране на ситуациите;
– Възпитава уважение към книгата.
– Заздравява връзката между възрастен и дете, тъй като споделяте преживяването.
– Индиректно подготвя детето към четене, защото да ти четат е приятно преживяване.
Как да избираме книгите? Според интересите и възрастта на детето.
За децата в първия етап на развитие (0-6г), книгите трябва да се базират на реалността. Децата се нуждаят от ясна и стабилна представа за реалността, преди да могат да оценят и разберат фантазията. Например приказките с вълшебства трябва да се четат с 5-6 годишни деца, а не с 3 годишни. Децата трябва да имат добре развито въображение, за да могат да направят разлика между фантазията и реалността. В противен случай детето може да се обърка и това да го накара да се страхува.
Историята трябва да провокира мисленето и да е разбираема.
Анимационните герои, не се препоръчват.
Илюстрациите да са красиви, текстът малко, но с богат смисъл.
 |
| “Дъждовен ден” – Кристина Бътлър, Тина Макнафтън |
 |
| “Малкото лисиче” – Мауро Моналдини |
За съжаление доста се затруднявам да намеря книги на български език, които да отговарят на изискванията.
Например, от доста дълго време търся книжка, в която да се разказва за дете/деца, да е с илюстрации, реална история и сравнително кратък текст. Някой ако знае такава, моля да сподели.
