Относно любезните думи, в Монтесори има специална област за обучение, която наричаме Грация и Любезност. Основно е това, че възрастните трябва да бъдем модели за подражание – да се движим бавно, да имаме плавни движения, да говорим с тих глас и да използваме любезни думи. Отделно правим уроци под формата на игра за тривиални неща от сорта – как да почерпим и да кажем Заповядай!, как да кажем – Благодаря!, как да откажем любезно или как да затваряме вратата безшумно и още много.
Не можем да крещим „Тишина!“ или „не викай!“, когато самите го правим. Напротив, пробвайте да понижите глас и ще видите, че децата започват да ви имитират.
Трябва да се внимава с думите, които използваме, защото понякога се казват неща без ясна инструкция или неясен въпрос. Например – „Седни като човек!“, „Дръж се прилично!“, „Какво ти става?“ По-добре да дадем конкретно идеята какво да СЕ направи, а не какво да НЕ СЕ прави. Например – вместо „не му дърпай от ръцете“, „дръж се добре с приятеля си“, направо да кажем – кажи му „Може ли да ми дадеш играчката, моля?“
Други грешки, които се допускат е преминаване в Пасивно говорене – Когато си готов…, Става ли да си оправиш стаята?, Опитай се да си напишеш домашното сам., Не ме карай да те наказвам/не ме карай да викам. Пасивното говорене дава силата на другия и така му показваме, че решението е в неговите ръце.
На другия полюс е Агресивното говорене – ти никога не слушаш какво ти казвам!, Не ми отговаряй, иначе….!, Наказан си без телефон!, „Колко пъти да ти казвам! То показва, че ние командваме и другият трябва да се почувства зле, за да се поправи.
Правилният подход е да бъдем Асертивни и да се фокусираме върху това, от което искаме да видим повече.
https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/strogo-ili-liberalno-da-vazpitavame-decata-si.html
